Един пролетен ден в Хисаря

Един пролетен ден в Хисаря

Дестинацията, за която ще ви разкажа днес, е необятно красивият и духовит град Хисаря, известен със своите забележителности и минерални извори.

Хисаря е разположен в централната част на България, под южните склонове на Средна гора. Намира се на 44 км северно от град Пловдив, а релефът му е оформен преходно  от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.

Старото име на града е Диоклецианопол - в чест на император Диоклециан, който го основава. През 293-та година получава официално статут на град. Оттогава е създадена и величествената крепостна стена с дължина 2315 м . В днешно време тя е една от най-добре запазените късноримски стени на територията ни. Хисаря се отличава още и със своите 22 извора. Те имат различни физико-химични характеристики и температура с доказани лечебни качества, които въздействат и благоприятстват най-различни болести. Именно в този град е поставена базата на балнеолечението в България. Водата е слабо минерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус.


Облачен априлски ден, но слънцето успяваше да покаже своите лъчи, от време на време. Паркирахме колата си на центъра в близост до парк „Момина сълза“ . Там имаше доста хора, чакащи да си налеят вода в 10-11 литрови шишета. Както споменах по-горе водата е доста приятна на вкус, а също и лечебна. Видяхме табела за първата забележителност, която искахме да посетим, а именно „Археологически музей – гр. Хисаря“. Препоръчвам Ви да си вземете комбиниран билет, както направихме ние. Той включва посещения на Археологически музей + Римска гробница + Римски терми, с цени за възрастни 5 лв., а за учащи 2 лв. Заслужава си да се видят всички тези места, защото така се разкрива цялата същност на града. 

В музея могат да се видят най-различни артефакти – плочи, фрагменти и монети от миналите времена, открити в самия град и околните села. Най-новата експозиция е от 2014 г. от разкопките на римските терми и култовия тракийски комплекс при с. Кръстевич. Самата аз харесвам и винаги оставам очарована от макети. А тук са направени на всички забележителните обекти, които са емблема на града. 


Запътихме се към следващата забележителност - Римската гробница, която е разположена на около 300 м от южната крепостната порта. Тази порта е изключително интересна за всички посетители със своето име „Камилите“. В началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. Интересен факт е, че именно тук Иван Вазов е написал красивото стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!". 

Стигнахме до Римската семейна гробница, която датира от IV в. и е в оригиналния си вид. Тя е най-голяма и най-интересна сред общо 5 в района. Състои се от стълбищен коридор и камера, изрисувана от стенописи. Единствено в тази гробница може да видите под с разноцветна мозайка, като важно е да се знае, че до сега на територията на страната ни не са открити други римски гробници с подобен тип мозайка. След като разгледахме тази единствена и неповторима гробница, тръгнахме по една алея с каменни плочи в парка. Усеща се, че пролетта е дошла – всичко се раззеленява, дръвчетата разцъфват и навсякъде ухае приятно. Чуваха се песни на птички, а спокойствието е налице. Достигнахме до известния извор „Момина сълза“, където хората от различните кътчета на страната отново се редяха на опашка, за да си налеят от лековитата вода. 


Интересна е легендата за този извор, която гласи: По турско време една красива българска девойка била харесана от знаменития Хасан бей Оглу – зъл и жесток управител на града. Тя  не искала да се присъедини към харема му, но с жестокост и сила той я взел. Хубавата девойка не прекланяла глава и не искала да му слугува, затова през един майски ден беят решил да я накаже като сервира гола пред скъпи и влиятелни гости. Докато раздавала баклава на гостите всички ахвали от красивото ѝ тяло, но когато дошъл ред на бея, тя стоварила подноса върху главата му и той паднал мъртъв на земята. За наказание била изгорена на клада. Докато пламъците я обгаряли, от очите ѝ две сълзи капнали на земята, а от това място бликнала буйна и топла изворна вода. Именно тогава нарекли мястото "Момина сълза".

Много близо до извора се намират античните римските терми, които бяха и третата забележителност от комбинирания ни билет. Площта им е около 3 хил. кв. м, а архитектурно са изключително добре запазени. Римските терми или римските бани са изградени в средата на II в. Тогава е построено и светилището на нимфите, известно под името „Нимфеум“. В миналото видни аристократи са прекарвали безброй часове в баните, поливали са телата си с топла минерална вода, наслаждавали са се на приятни масажи с масла, почивали са си в хубавите мраморни басейни, докато обсъждали значими обществени дела или за нещата от живота в града. Днес хората могат свободно да се разходят и да разгледат помещенията на самите бани. Когато аз се разхождах, някои от тях бяха пълни с вода, която, разбира се, е дъждовна, но на слънчевата светлина блести като огледало. Наподобява и дава усет на човек сякаш е част от едновремешната обстановка. Мястото е изключително благоустроено и придава много приятна енергия. 


Това беше нашият ден в прекрасното градче Хисаря. Изключително съм радостна от факта, че този балнеокомплекс е един от най-запазените на Балканите, а славата му расте и се превръща в туристическа атракция. 

Тръгвайте натам – няма да съжалявате!

До скоро,
Маги :)