Днес ще ви разкажа за приключението ни сред едно невероятно красиво местенце покрай гр. Калофер – екопътека „Бяла река“.
Искате да се разходите сред красивата природа? Да видите както планина, така и вода, но да не е толкова сложен и стръмен маршрутът – то вашето решение са екопътеките. Те стават все по-популярни именно заради дървените конструкции, които улесняват преходите, но носят положителен заряд и хубаво настроение на туристите, обичащи разходките сред природата.
Как се достига до екопътека „Бяла река“?
Тръгнахме към 08:00ч. от Пловдив и мислехме, че за около 1 час и 30 минути ще бъдем на старта, защото GPS-ът ни беше показал 72 км. Калофер се намира на 66км североизточно от Пловдив, на 159 км югоизточно от София, на 334 км югозападно от Варна и на 228 км в същата посокоа от Бургас. Та, както си пътувахме и следвахме упътванията от телефона ми, завихме наляво след една бензиностанция и поехме по доста тесен неасфалтов път. Минахме през един много стръмен склон, от който надолу беше лесно, но как щяхме да се качим наобратно, не ми се мислеше... Изминахме няколко километра, отстрани имаше река и беше живописно, но не достигахме до никъде, а малко по-надолу пътят свърши. Обхватът ми се губеше, а нямаше кого да попитаме накъде е правилната посока. С голяма трудност обърнахме колата, но дойде още по-трудната част - да се изкачим по склона. Сърцето ми щеше да изскочи и излезнах да изчакам отстрани. Почвата беше мека и кална, а точно на върха на изскачването имаше огромен корен на дърво, усложняващ допълнително ситуацията. След няколко засилвания и опити, приятелят ми и милата ни вектричка се справиха успешно.
Незнайно защо, решихме да поемем по друго неизвестно пътче. Оглеждайки се и наслаждавайки се на природата – заседнахме в доста кално гьолче. То не бяха форсирания, не бяха бутания от моя страна, уви, нямаше как да се справим без допълнителна помощ. Наблизо имаше голяма градина с пчелни кошери и точно в този момент, за наше огромно щастие, човекът, грижещ се за тях, мина с колата си от там. Беше много вежлив човек и веднага се съгласи да ни издърпа и извади от калта. А също така ни даде и насоки за истинския път към екопътеката. Тук е и мястото да изразя благодарността си към този човек, защото ако не беше той, нямаше как да продължим разходката си. ❤️
Правилният път е: влиза се в града и след като видите паметника на Калифер войвода и автобусната спирка отляво завивате на ляво. Продължава се към мъжки манастир „Рождество Богородично“ около 6 км. Пътят е бил асфалтов, но в момента е доста стар и разбит, въпреки това проходим с по-висока лека кола. Около 300-350 м след манастира по еднолентов път се достига до началото на Национален парк Централен Балкан, като има и обособен паркинг за колите. Оставихме колата и доволни тръгнахме към опознаване на екопътеката.
Има две обособени маркировки – червена, която е за екопътеката и синя към х. Рай, която е в списъка ми за посещения също. :) За тези, които са много жадни или гладни има и Бивак, където можете да разпуснете. На входа на пътеката има табло, което показва целия маршрут, през който се преминава. Дължната е 1830 м и образува своеобразна осмица. Върви се по ждрелото на река Бяла.Тръгнахме да се изкачваме нагоре. Пред мен се откриваха изключително красиви природни гледки. Редуваха се мостчета, водопади, гори.
На много места има поставени интерактивни табла – растения, бозайници, птици влечуги в Националния парк. Има малки въртящи се картини, като от единия край е кратко съдържание, а от другия е самото наименование на растението, животното и т.н. Всички любознателни туристи могат да се запознаят с тях и да обогатят знанията си относно флората и фауната, която е типична за района.
В най-тясната част от коритото на реката се преминава през т.н. Овчи мост, защото преди 100 г. на същото място е имало мост, по който са минавали овцете. Той е тесен и има леко стръмни дървени стъпала, но си заслужава да се премине. Чувството, когато видиш красотата на природата, е неописуемо. Общо мостовете са 8 на брой. И всяка една гледка, която се разкрива пред сетивата е меко казано красива.
За около два часа изминахме цялата екопътека. А след това разгледахме околността, където разни хора си бяха разпънали одеалца и си хапваха и приказваха на чист въздух и сред природата. По цялото трасе имаше доста туристи, както и деца, което ми направи много хубаво впечатление. Призовавам всички млади родители, а и не само, пътувайте – показвайте страната на малките ви наследници и създайте в тях чувство за принадлежност и обич към родината. Помагайте им да се обогатят и наситят на българската природа. ❤️
А вие посещавали ли сте някоя екопътека? Ще се радвам да споделите мнението си!
Поздрави,
Маги
