Хижа "Здравец" – забавления със сняг

Хижа "Здравец" – забавления със сняг

Най-близко и страхотно място за бягство от дъждовното и мрачно време в Пловдив, е хижа "Здравец", където има изобилие от сняг и забавления.

Зимата в Пловдив е сравнително мека и топла – точно такава я харесвам и аз, защото не мога да „вирея“ на студено. Имаше няколко кратки превалявания на сняг, но не се задържа въобще на повърхността. Вглъбени и доста уморени от работата, дъждовното и мрачното време скоро не сме пътували и през седмицата коментирахме, че когато падне сняг ще вземем шейната и ще се пързаляме. Имахме нужда от малко забавления и хубави емоции. Уви, в самия град нямаше как да имаме тази възможност и трябваше да помислим за други варианти. В близост до града на тепетата и удобство за всички, на около 20 км. се намира мястото, известно като хижа "Здравец". Планината е Родопи, а надморската височина е 1185 м. и крие в себе си невероятна красота през всички сезони. Не знам дали сте запознати, но в онлайн пространството има уеб камери, които предоставят видеонаблюдение в реално часово време, и всеки може да види каква е обстановката горе. В неделя сутрин направихме бърза справка и видяхме, че е натрупало солидно количество бял и пухкав сняг, а междувременно продължаваше да вали на едри парцали. Свързахме се с няколко приятели, но всички бяха заети... В крайна сметка тръгнахме двамата с приятеля ми. Екипирахме се добре и потеглихме. Обикновено като ходим натам минаваме през с. Марково, но този път не е леснопроходим при зимни условия. По тази причина, а и за да избегнем поставянето на вериги минахме през с. Браниполе, с. Белащица и с. Гълъбово. Пътят беше като картичка – бяла приказка, ноо и доста опасен. Настилката не беше почистена добре и изискваше бавно и внимателно шофиране, защото един грешен ход и колата може да поднесе.


Към 14ч. пристигнахме. Мястото по принцип разполага с широк паркинг, който в момента не беше почистен, а коли имаше навсякъде. Намерихме къде да оставим колата и слезнахме да разгледаме. С първата крачка, която направих, затънах около 30 см. в хубавия бял сняг. Борчетата бяха обсипани и натежали. Направих няколко снимки, за да ви ги покажа.

Приятелят ми беше много въодушевен, а аз вътрешно изпитвах панически страх от мисълта за спускане по пистата с шейната. Имаше много хора – деца със семействата си, компании младежи – всички се спускаха безстрашно. Някои от тях се бяха снабдили с найлони, други с торбички, трети с малки и големи шейни – голямо разнообразие и много весели лица. Когато се наредихме отстрани да направим нашето първо спускане, аз се вледених – не само от изобилието погледи, които щяха да се изсипят върху мен, но и от страх да не се пребия, защото не съм от най-безстрашните и най-сръчните хора на планетата хаха. Тук се нарежда и историята за това как не се научих да карам колело - > както всяко едно дете по време на лятна ваканция имах желание да се науча да карам. Всички наоколо бръмчаха по цял ден и ходеха на различни места, благодарение на уменията си. Сестра ми и една приятелка се бяха заели с трудната задача. Всичко вървеше добре до момента когато както си карах направо и се блъснах в една паркирала кола. Уплаших се много, а те двете се пукаха от смях. Е, представяте си след това какво последва :D ... 

Именно от това се притеснявах и сега. След няколко успешни опита на приятеля ми и едно общо спускане, в което той изхвърча от шейната, аз все още не успявах да забравя за страха си и не смеех да се пусна сама. Исках да изчакам да намалеят хората и тогава на спокойствие, може би, да направя няколко опита. Разбрахме се, че няма да си тръгнем докато не направя поне три самостоятелни спускания.


Докато дойде това време, решихме да се разходим по трасето, което води до екопътека "Чернатица". На пролет или лятото задължително ще я посетим цялата. Препоръчвам  да я посетите и вие. :) 

Гледката беше невероятно красива – бяла снежна приказка. Повървяхме малко и стигнахме до един склон, където бавно слезнахме и видяхме планината отвисоко и в далечината. Побелелите и замръзнали върхове на иглолистната растителност образуваха страхотен пейзаж.

Щастието е в хармонията между човека и природата.

Снежинките продължаваха да падат, а ние тръгнахме наобратно. По пътя имаше една малка пътека, която беше отъпкана от хора преди нас, но аз като едно истинско дете минавах по участъци, където не беше минавал никой и се чувствах като малък снегорин :D


Нямаше как да не се хвърлим върху пухкавата повърхност, за да направим снежни ангели и да се повъргаляме малко в голямото количество сняг. Естествено, станах чисто мокра, но това не ме притесняваше. Върнахме се до колата, за да вземем отново шейната.

Духаше лек вятър, който в комбинация с обилния снеговалеж не беше много приятен, но какво пък толкова, нали затова имаме шапки и качулки. Хората бяха значително понамалели, а сигурно и уморени след такъв ден. След няколко спускания на приятеля ми, едно-две общи, много подканвания и уговорки, реших да се пробвам. Трудно ми беше качването и потеглянето сама... затова той ме бутна и аз тръгнах надолу. Първият опит беше успешен, въпреки че се бях вцепенила, гледах да управлявам шейната в правилната посока, защото по пистата се бяха образували дупки и неравности, които бяха на централни места и трябваше да се внимава. Следващите два опита определено НЕ бяха успешни и леко се пребих, като на последния се преобърнах на кълбо и прегазих ръката си с шейната (това го мога само аз хахаха). Когато се посъвзех, погледнах нагоре и всички бяха впили погледи в мен - чудеха се дали съм добре. Усмихнах се, помахам им и се изправих. Изкачих се с тежката шейна наобратно, посмяхме се на моите изпълнения и лека-полека се запътихме към колата, за да се връщаме мокри, уморени, но развеселени към Пловдив. 

Това беше нашето неделно бягство извън големия град. :) 

Какви са вашите забавления през зимните месеци и как обичате да прекарвате свободните си дни? Ще се радвам да споделите! А ако имате въпроси, не се колебайе да попитате! 

Поздрави и до скоро!