Почивният ден е времето, когато тръгваме нанякъде :) Дестинацията - „Регионален исторически музей" в Кърджали и древното светилище „Перперикон“ в Родопите.
Град Кърджали е областен град, който определено има какво да покаже на посетителите си. Всеки един от вас, който е фен на планината, със сигурност би харесал природата и всички забележителности в околността. Градът се намира в сърцевината на Източните Родопи и на двата бряга на р. Арда. От гр. Пловдив има три маршрута до гр. Кърджали: I) през с. Труд и по магистралата към гр. Хасково II) през с. Садово – > гр. Първомай –> с. Минерални бани и III) през гр. Асеновград. Най-дълъг като километри е вариант I (149 км), а най-къс – III (98.2 км). Но поради множеството завои и не толкова хубавия път на вариант III, ние избрахме втория (114 км) :D.
Kъм 10 ч. сутринта потеглихме от вкъщи. Времето беше слънчево и ясно, а пейзажите, които се разкриваха пред нас – живописни. Спирахме на места, за да се полюбуваме на величествената гледка. За близо два часа пристигнахме в града, а първата ни спирка беше музеят им. До него се достига лесно, като по пътя има обозначени кафеви табели. А за тези от вас, които се доверяват на GPS – тук са координатите: ширина: 41° 38' 47.18" Север, дължина: 25° 22' 12.49" Изток; GPS: 41.64645° Север, GPS: 25.37001° Изток.
Сградата на музея наподобява замък и е отвърдена като исторически паметник на културата. А отстрани има красива градина с растителност и пейки за отдих. Работното време е всеки ден (без понеделник) от 9:00 до 18:00 ч. (касата работи до 17:30 ч.). Входната такса за ученици, студенти и пенсионери е 2 лв., а за посетители над 18 г. – 5,00 лв. Всеки последен вторник от месеца входът е безплатен. Фотозаснемането с апарат е 15 лв., а с видеокамера – 100 лв.
Музеят е на три етажа, като на всеки един от тях има различни експозиции. На първия етаж е сектор „Археология“, където са поместени открития и копия на плочи, монети, съдове и множество артефакти от археологическите разкопки в региона, които въобще не са малко. Вторият етаж е разделен с два сектора, като единият е посветен на Кърджали като град. Обхванат е периодът от Освобождението на Кърджали през 1912 г. до 40-те години на XX в. Показани са и доста от личните вещи и документи от живота на ген. Васил Делов – освободителят на града. Другият сектор е „Природа“, където има показани изображения на защитени растения и животни от околността. Има експозиция с вкаменелости, фосили и миди – палеонтологически находки – сигурен знак, че преди 30 млн. години е имало море с подводна вулканична дейност. Друг вид експозиция е тази на рудните и нерудни изкопаеми, кристалография на региона. Изключително природно богатство от Източни Родопи е и минералографията – показани са някои от полускъпоценните минерали и кристали, намерени в региона – като най-големи находища има на яспис и на ахат. На трети и последен етаж е сектор „Етнография“, където са показани поминъкът и културата на населението за периода от края на ХІХ до началото на ХХ век. На всеки етаж имаше по една жена, която с удоволствие разказва и обяснява за особеностите на всеки отдел.
Часът беше 13:30 затова малко си починахме и хапнахме. Веднага след това се запътихме към естествения център на десетките археологически обекти от различни епохи – „Перперикон“, който се намира на около 20 км североизточно от музея. GPS координати: 41º42'55.54" Север; 25º27'56.425" Изток. Оставихме колата си на голям и широк паркинг, за който се заплаща по 1 лв./ден. Там има магазинчета за сувенири, карти, магнити – който желае да си вземе нещо за спомен. Тоалетните са химически и също бяха с входна символична цена – 0.50 лв. Малко по-нагоре се заплаща и такса вход за самия обект, която за ученици, студенти и пенсионери е 2 лв., а за лица над 18 г. е 6 лв. Направи ми впечатление, че хората масово мрънкаха за таксата-вход и коментираха как постоянно и за всичко ги „брулят“ (цитирано). Тук ще вмъкна, че таксата е съвсем символична, а за да се поддържа един обект са необходими средства. Да не говорим за фактите, че в чужбина входните такси са много по-високи. ;)
Древният скален тракийски град „Перперикон“ е изивисен на един хълм с височина 470 м. Мястото е известно като светилището на Дионис, градски и църковен център, посветен на култ към Бога - Слънце. Именно там Александър Велики е разбрал, че един ден ще завладее света, а римляните са узнали, че ще се превърнат в империя. В скалния град хората са издялали цели помещения. Създаден е преди 8 хиляди години, като е унищожен от османските турци през XIV в. „Перперикон“ става известен след проучванията на проф. Николай Овчаров. Днес е част от 100-те национални туристически обекта. До него се достига лесно, като първо има леко изкачване по изцяло реновирана пътека, а след това по конструирани стъпала. Има обособени рампи и мостчета, по които всеки един може да премине и да се докосне до величествената гледка, която се открива. От една страна се пренасяш в древната история, а от друга си изцяло пленен от невероятната красота на планината Родопи.
Заселването в култовия археологически комплекс е започнало в периода на новокаменната ера. Древният град е продължил своето оформление и през бронзовата ера, когато хората са обожествявали скалите, а мястото наоколо е било изключително благодатно и плодородно. Принос за това има и златоносната река Перперешка. Градът е бил населяван от траките, римляните, византийците и българите. Той се състои от няколко части: Дворец-светилище, Акропол, Южно и Северно предградие. Най-високата част е Акрополът, като източно от него е издялана базилика, която е била църква. Към вътрешността се разкриват прекрасни колони, запазени и до днес. От данни на антични автори е известно, че подобни колони са се строяли само в големите градове, което навежда на факта, че именно Перперикон е бил такъв. От важно значение е бил издълбаният в скалите трон, където са седели жреците на светилището или владетелят. Забелязват се на места и доста ями, където са се извършвали обреди, ритуали и жертвоприношения. Много интересна е югозападната кула, от която са се извършвали наблюдения. В комплекса са открити множество артефакти и съдове от древността, които могат да бъдат разгледани в „Регионалния историческия музей“ в гр. Кърджали.
Разкопките и изучаването на комплекса продължават и до ден днешен, като скоро е спечелено финансиране за подновяване на дейността. Близо час ни беше необходим, за да разгледаме всяко едно местенце от този археологически мегаполис. Близо до трона постояхме известно време, за да се заредим с невероятната енергия, която излъчва мястото. Именно там се разкрива прекрасна гледка към долината. По време на обиколката се натъкнахме на няколко гущера, които се разхождаха по камъните, но един ми направи особено впечатление, препичайки се гордо на слънце. Нямаше как да не го снимам :D С настъпването на пролетта започват да се показват всички животинки, като призовавам да бъдете внимателни къде стъпвате, за да не ги настъпем. : )
Неделният ден се изнизна изключително бързо и неусетно, а надвечер се прибрахме вкъщи, готови за седмични работни подвизи.
Поздрави и до скоро,
Маги
