Красота и романтика от яз. Широка поляна

Красота и романтика от яз. Широка поляна

По случай почивните дни, около 3-ти март (Национален празник на РБ), решихме да посетим Вилно селище „Романтика Форест“ на брега на яз. Широка поляна.

На 3-ти март миналата година направихме първото си пътуване заедно като двойка. Тогава посетихме комплекс „Романтика“, който се намира в с.Сърница, на брега на яз. Доспат. Беше хубав петъчен ден, а аз все още учех и работех в София. По обяд пристигнах в Пловдив и веднага тръгнахме към очакваното пътуване. Бях изключително развълнувана и въодушевена, защото нямах търпение да се насладя на няколкото безгрижни и почивни дни в компанията на любимия човек. Преди да пристигнем в самия комплекс, се отбихме на едно място покрай язовира. Там лятото може да се къмпингува свободно и си обещахме, че когато се стопли времето, ще отидем на палатка, което за мен щеше да е нещо ново и за пръв път. Прегърнати в студеното време се насладихме на красивия залез над замръзналия яз. Доспат.


Настанихме се в комплекса, който беше много уютен и спретнат. А на следващия ден се събудих в прекрасно настроение с прекрасен изглед от стаята ни. Времето беше слънчево и по обед се разходихме из планината, където имаше места със сняг, а по-късно отново се завърнахме на мястото от предния ден. Носехме си одеало и седнахме буквално на пясъка в язовира. Зимно време водата се отдръпва навътре и замръзва.

Приказвахме си, снимахме се, а най-забавната част беше когато хвърляхме малки и големи камъни, за да видим кой може по-силно и по-надалеч, а също и дали ще успеем да пропукаме леда. Сещате се, че аз бях по-слабата страна, но в това няма нищо лошо :) ... Смяхме се и се забавлявахме като малките деца. Като горди българи, носещи знамето на родината си, нямаше как да не го заснемем на фона на красивата ни природа. Прекарахме страхотен ден, изпълнен с много емоции и щастливи мигове, които бяха неотлъчна част от цялата ни почивка.

Решихме да превърнем това първо пътуване в много такива, а тази дата в традиция. Тази година  бях на работа на 3-ти март, но това не ни спря да тръгнем на ново приключение и да имаме малко време за нас. ❤️ Тръгнахме на 4-ти март, като този път имахме резервация във Вилно селище „Романтика Форест“ на брега на яз. Широка поляна. Денят беше топъл и ясен. Снегът в Пловдив, който се задържа този път повече от седмица, започваше да се топи. Пътят нагоре беше почистен и опесъчен обилно против заледяване. На места се бяха образували големи вади, но не пречеха на шофирането. „Романтика Форест“ се намира на 4км. от главния път. Шофирането до там беше истинско приключение. Пътят не беше почистен, но сигурно и няма как, при положение че отдолу не е асфалт. Беше покрит със сняг, лед и големи коловози. При такива ситуации карайте внимателно и много бавно, защото трябва да владеете колата на 100%. Хората с по-ниски коли едва ли биха могли да преминат тези 4 км.


Бавно и славно пристигнахме във вилното селище, което се намира в местността „Кавал тепе“ и разполага с вили насред гората. Всичко беше покрито със сняг, който на места беше или много мек, превръщащ се във вода, или заледен, и трябва да внимаваш къде стъпваш. Мястото предлага  вили на два етажа за 2-ма, 4-ма, 6-ма и ВИП вила със самостоятелно джакузи. Слънчевите лъчи се прокрадваха между къщичките, а аз нямах търпение да се настаним, за да се разходя и да снимам. Нашата вила беше хубава и спретната с веранда отпред. А вътре беше запалена камината, която отоплява цялото помещение чрез водна риза. Кошчето за отпадъци на първия етаж беше пълно. Може би, защото предния ден е имало доста хора, но това не трябва да е предпоставка персоналът да не почиства добре. Въпреки това, бурно пламтящият огън и гледката навън те карат да се отпуснеш моментално и да се потопиш в атмосферата. Докато приятелят ми се зае със задачата да направи обяд, аз се разходих и направих няколко снимки наоколо. Пред входа на самото селище някой беше направил страхотно иглу на фона на покрития със сняг язовир, а на други места се виждаха снежни човеци. Невероятна гледка. 


Чист въздух, червено вино, вкусен обяд и любим човек сред красивата българска природа – прекрасен ден. Следобедът прекарахме в разходка насред снега и красивото място. По пътя имаше маркировки по дърветата, а малко по-надолу видях табела, че води до х. Орфей. Както споменах, снегът се топеше и често се подхлъзвах, но не успях да падна нито веднъж хаха. Достигнахме до място, от което се откриваше страхотен пейзаж на язовира. Цветовете на небето, красивите борчета и елхи и снежният язовир сякаш се сливаха в едно и те оставят безмълвен. За да се насладим по-отблизо и да запечатаме момента, влезнахме в около 20 см. неотъпкан сняг. Хубаво е да оставяш следи след себе си, не мислите ли? :)


Свечеряваше се, а времето застудя и започна да вали дъжд. По пътя обратно се целихме със снежни топки и шишарки :D Върнахме се във вилата и прекарахме една невероятна вечер пред камината с чаша червено вино в ръка – истинка романтика. ❤️ 

На втория етаж се намираше спалнята, която е персон и половина и за двойка е малко тясна. Възглавниците са големи и високи, което отново за нас беше малко неудобно. В крайна сметка  заспахме сгушени и се събудихме в добро настроение, въпреки мрачния и дъждовен ден, в който трябва да се завърнем в Пловдив. И от утре, заредени с нови сили, да се залавяме отново на работа. :)