От гр. Карлово до х. Добрила – първи опит

От гр. Карлово до х. Добрила – първи опит

Както всеки уикенд, плановете за неделя бяха направени. Целта беше да направим поход от град Карлово през местност Кръста, връх Сакарица и да достигнем хижа Добрила.


15. 04. 2018 г.
Станахме рано-рано, а багажът беше приготвен от вечерта. Две раници – за всеки по една, в които бяхме си взели по 2-3 резервни тениски, 1 чифт резервни чорапи, по 2 сандвича, нещо сладичко и 1.5 л вода общо. Предварително трябва да сте видели и прогнозата за времето, но в планината всичко може да се промени за секунди. :) Важно е да отбележа, че за подобен тип походи в планината е необходимо да сте екипирани добре. Относно връхната дреха задължително трябва да си вземете леко яке тип ветровка, блузка/тениска, удобни панталони и най-вече удобни и подходящи за дълги преходи обувки. Аз съм се доверила изцяло на туристическите обувки на Jack Wolfskin, благодарение на които успявам да обходя доста различни маршрути, а след това краката са ми в отлична форма.

Потеглихме от вкъщи в 7:30 ч. и в 8:30 ч. бяхме в гр. Карлово. Паркирахме малко преди парка в северната част на града. Пътеката за х. Добрила стартира именно от там, където на табела беше изписано, че маршрутът се взема за 4 ч. и 40 мин. Хижа Добрила, кръстена на Добрил войвода, е построена през 1928 г. През годините е преустройвана многократно. В момента представлява комплекс от няколко сгради и бунгала с общ капацитет 50 места. Тя се намира в резерват Стара река в Национален парк Централен Балкан, който е един от най-големите национални паркове в Европа.

Времето беше доста облачно и около 10° С. Вървейки из парка, се минава през копринената фабрика, която днес е потънала в забрава. На около 1 км северно от Карлово, в подножието на Стара планина, след моста и над градската водноелектрическа централа, се намира водопадът „Сучурум“. Височината на водния му пад е 15 м. В превод името означава "хвърчаща вода". Непосредствената близост до града и до подножието на планината са направили водопада атракция за посетителите и любимо място за отмора, разходки и пикници за всички жители и посетители на гр. Карлово и региона.


Връщайки се на изходна позиция, от моста поехме право нагоре към известната местност Кръста. За по-малко от час по стръмна пътека достигнахме до мястото, където се издига триметов пазител на града на Апостола. До металния кръст е поставена икона на Йерусалимската божия майка, за която се счита, че помага при различни болести. Определено си заслужава да се посети – гледката, която е не само към града на Левски, но и към Средна гора, е невероятно живописна и красива. Малко преди 10:00 ч. бяхме точно над облаците, които се разстилаха плавно и обземаха Балкана. ❤️ Не мога да ви опиша с думи колко прекрасно е да си над тях, а гледайки в далечината, те стоят като безкрайно и спокойно море.


Местността е изцяло облагородена – направени са пейки, кътчета за отдих и релаксация, огнище за барбекю, дори площадка за малчуганите с люлки и пързалка. А да не говорим колко много цветя са засадени, които с настъпването на пролетта обагрят и допълват красотата на местността. Белият параклис, посветен на Свети Иван Рилски, е особено красив и изумителен. Той е изграден през 2006 г. с дарения от местни жители. Северно от него е направена и чешма в памет на алпиниста Христо Проданов. Усамотение, вълшебство, хармония. Позволете си да се насладите напълно и да се заредите с положителна енергия, поемайки на път към вълшебната местност.

Починахме си около 30 минути и събрахме сили да продължим напред. Маркировката, която следвахме, от гр. Карлово към х. Добрила е нова, може би от края на миналата или началото на тази година, и е обозначена с цветове бяло-зелено-бяло. А преди нея хората са използвали като ориентир наредени като малка пирамидка камъни, защото старата маркировка (бяло-жълто-бяло) едвам се забелязва. Пътят след местността Кръста беше леко стръмен, но изключително живописен. Прекосихме и една малка рекичка, която се спускаше насред гората. След това продължихме нагоре по сравнително хубава пътека, на места осеяна с множество шишарки и сухи листа, останали от есенно-зимния сезон. Изключително красиво е точно сега през пролетта, защото всичко се събужда. Чуваха се птички, които весело чуруликат, появили са се цветовете по клоните на дърветата, както и по земята малки и най-разнообразни цветя, билки и храсти. Излезнали са вече и животинките – тук-там видяхме гущери, бръмбари и други насекоми. Съветвам ви да си намерите някоя пръчка, която да ви бъде в помощ и опора, при изкачването и не само ;)

Колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-красива гледка се разкриваше пред нас. Облаците лека-полека се издигнаха, времето се затопли и слънцето се показа. Към 11:15 ч. стигнахме до по-равен участък и спряхме да се преоблечем и хапнем. Приятелят ми носеше със себе си и хамак, който ми подейства доста добре, защото отдавна не бях ходила толкова много. Изкачването не беше от най-лесните и умората си оказваше въздействие. Отдъхнахме си и продължихме да следваме маркировката. Насред гората чух, но не успях да видя - кълвач. С височината растителността се променяше, а на доста места се срещаха паднали цели стволове на дървета, дори обърнати с корените. На места маркировката беше по-раздалечена, но успявахме да я намираме и да я следваме. За съжаление видяхме и маркировка, която беше насилствено премахната. Моля Ви! Не го правете! Маркировката е за наше добро!!!


Към 13:00 ч. достигнахме до един връх, от който гледката беше невероятно изумителна. От едната страна се виждаше в далечината гр. Сопот и Средна гора, от другата величествения първенец на Стара планина вр. Ботев, а направо вр. Сакарица, който трябваше да прекосим, за да достигнем нашата цел – х. Добрила.


След кратка почивка, продължихме изкачването по стръмни каменни ридове, редуващи се с ниска растителност, която мисля, че беше хвойна. Преминаването по-сложно и по-изморително, а и все пак бяхме вървели доста време. Навлязохме в гора, където видяхме сняг, а стъпки по него нямаше, което ни наведе на мисълта, че други ентусиасти за днес не е имало. Следвайки маркировката, на пътя ни се изпречи едно огромно паднало дърво, което се наложи да заобиколим през буйна и бодлива иглолистна растителност, но все пак успяхме. Прекосихме гората, а след нея последва по-полегат участък с много планински минзухари, които толкова много харесвам. Полюбувах им се и естествено ги снимах. 


Към 14:00 ч. водата ни свърши, а слънцето печеше ли печеше. Ето какво бях забравила – слънцезащитен крем, защото както всички знаем колкото сме по-нависоко, толкова слънцето е по-близо до нас. Продължихме напред, но времето ни притискаше. Бяхме вървели вече шест часа, а хижата така и не се появяваше. Достигнахме връх с маркировка на една скала, но беше 15:00 ч. и решихме да се връщаме обратно, като за следващия път ще бъдем по-подготвени и въоръжени с повече вода. Може би сме били доста близо до целта, но скоро ще видим ;)


Слизането наобратно беше сравнително по-бързо отколкото изкачването, но за мен беше особено натоварващо и напрегнато на някои участъци и стръмни склонове. Благодарна съм на пръчката си, защото тя беше моят спасител при подхлъзванията ми надолу.

На връщане имахме време, а приятелят ми носеше в раницата си брадва и реши да проправи път, където бяха паднали две големи дървета, за да може следващите планинари да успеят да преминат без заобикаляне извън маркировката. 

Приблизително три часа слизахме, докато достигнем към 18:00 ч. отново местността Кръста и да имаме възможност да пийнем вода. Постояхме отново около 30 минути на това вълшебно място, където успях да се насладя на изумителния пейзаж.  Час по-късно вече бяхме слезнали, но краката ни едвам вървяха. Бяхме изминали 22.4 км за 10 часа, което като за първи преход за тази година никак не е малко. Въпреки че не достигнахме х. Добрила, сме доволни и заредени от неделния ден. Амбицирани и по-подготвени, един ден ще се завърнем, за да достигнем целта си. 


А вие обичате ли да изкачвате върхове и дългите преходи в Балкана? Бих се радвала да споделите опита си! ❤️

До скоро,
Маги