Слънчевите почивни дни и разходките на нови места са ми любими. Днес ще ви разказжа за посещенията ми в центъра на гр. Пазарджик и великолепния им парк-остров „Свобода“.
08.10.2017 г. - планът за дневно неделно посещение беше за град Пазарджик. От доста време насам приятели и познати са ми разказвали за разходките си там и за хубавия парк, но сякаш другите дестинации повече ме грабваха. Ето че дойде време да отидем и ние с приятеля ми там. Пазарджик се намира на около 37 км западно от Пловдив и на 112 км югоизточно от София. Интересно за самия град е, че е изцяло равнинен без повишения в надморската му височина. А името му произлиза от това, че хората от околията са отивали там да обменят стоки и да пазаруват, като наставката „–джик“ означава малък пазар. Пътят до там беше сравнително спокоен, без завои, много дупки и т.н. Първо решихме да оставим колата някъде на центъра, където да разгледаме забележителностите, и да посетим Регионалния исторически музей.
Историческият музей се намира на главния площад и е на едно място заедно с Художествена галерия „Станислав Доспевски“. Бях прочела в интернет, че в събота и неделя са затворени за посетители. Оказа се, че това важи само за зимния период, а в неделя дори няма такса вход. Купихме си марки, сложиха ни печати в книжките и тръгнахме да разглеждаме. В двора на музея има интересни скулптури и плакати с надписи относно кирилицата. Сградата е на два етажа – с просторни и големи зали, в които е събарана цялата история на града и околието. Бавно и обстойно разгледах всяка една от секциите, а на втория етаж имахме възможността да разгледаме и временна изложба „Техниката у дома през първата половина на ХХв.“. Там имаше колекция уреди от миналото, които не бях виждала, и останах очарована. А със сигурност ще бъдат интересни и за по-малките посетители на музея.
Като за слънчев и почивен октомврийски ден, градът беше доста пуст. На центъра почти не се забелязваха хора, което пък си имаше своя чар и ми позволи да се насладя на обстановката спокойно , както и да поснимам на воля. Срещу музея се намира театърът, пред който има уникален цветен надпис „ПАЗАРДЖИК“ с красиви палми отстрани и шадраванчета с вода. Друга интересна и открояваща се историческа забележителност е Старата поща с часовниковата кула. В близост има разположени магазинчета, кафенета, заведения. В едно от тях обядвахме и се заредихме с малко енергия. Обслужването беше добро, а храната вкусна и приятна. : )
Доволни, потеглихме към известния Парк-остров „Свобода“, за който има табели по пътя и до него се стига лесно. Спряхме на задния вход. Работното му време е от 06:00 до 00:30 ч., такса вход – няма. Паркът е разположен върху остров по средата на р. Марица. Дължинате му е около 700-800 м и е с площ около 300 дка. През IХ в. е бил собственост на частници, но през ХХ в. управата го изкупва и го превръща в място за отдих и релакс на граждани и посетители на града. В самия парк има множество развлечения за всеки според интересите му. Както на центъра, така и тук отново нямаше кой знае колко посетитетли. Първото нещо, което забелязах, е интересният кът за детски забавления – катерене по дърветата, ходене по въжета, минаване през различни препядствия.
Веднага след него ме грабна зоопаркът, в който могат да се видят различни видове птици, еноти, сурикати, маймуни, лами, козички, сърни, лисици, тигри и др. Клетките са обособени на раздели и вътре в тях има по няколко екземпляра от вид. Най-много се заседях при величествените тигри – единият се беше качил на една стойка и се препичаше на шарена сянка, а другият се разхождаше и изглеждаше леко неспокоен. Другото място, от което не исках да се откъсна беше клетката на зайчетата – малки и големи – бели, кафеви, черни, шарени – сладки и пухкави. Не можех да отделя поглед от тях и исках да ги взема всичките, за да ги погушкам и погаля. След като им се порадвах и разгледахме всички животинки, преминахме към останалата част от парка. Интересна забележителност е най-дългата пейка на територията на България, която обикаля острова по външната му страна. Дължината ѝ е 1011 м и разполага с 2020 места.
Много ми харесват местата, където можеш да видиш вдъхновяващи лозунги с надписи, а тук също имаше такъв:
Усмихвайте се, за да ви се усмихват!
Забавна част за малки и големи е количката от Флинстоун, както и динозавърският кът, където можете да видите едни от най-популярните динозаври. Можете да се снимате, но е забранено да се качвате върху тях. ;)
Освен с най-дългата пейка, паркът разполага и с много отделни пейки, където човек може си отдъхва и почива на спокойствие. За малките посетители има детски кътове с най-различни катерушки, люлки, съоражения и площадки за моделизъм. През летния сезон може да се насладите на каране на водни колела в езерото. Други интересни са розариумът, колодрумът, и читалнята. Изключително интересна и забавна е алеята с кривите огледала, където може да видите образа си в най-различни форми – аз лично се смях от сърце на някои от тях. :) Много и разнообразни дейности, събрани на едно – именно затова е любимо място на доста граждани и посетители. Забравих да спомена и забележителният огромен дървен стол, който е атракция за малки и големи, както и обект на снимки и забавления.
11.03.2018г.
С настъпването на пролетния сезон се раззеленяват и събуждат невероятните кътчета в градското пространство - парковете. Алеите са пълни с хора и тичащи деца. Този път посетих мястото със семейството ми. Топъл и слънчев неделен ден. Харесва ми, когато хората решават да се разходят в парка, отколкото да се седнат по кафенетата или „да се разходят“ в мола. Като веднъж посетила вече „Острова“, реших да влезна в ролата на гид. Забелязах табела, на която беше обозначено „Забранено за кучета“ – ако сте решили да ходите с домашния си любимец, по-добре недейте. Сестра ми и аз доста се позабавлявахме на алеята с огледалата.
Видяхме и кът с герои от приказките, които бях пропуснала през октомври. Всички големи фигури представляваха голям интерес за мъниците, а нали и аз съм си едно детенце, нямаше как да не се снимам до г-н Бухал. Динозаврите бяха все така пленителни, но този път бяха наобиколени от хора, а охраната зорко гледаше дали някой няма да се качи върху тях. Показах всички забележителни и интересни места като за край оставих хубавия зоокът. За мое разочарование, клетката със зайчетата не беше толкова пълна, както през октомври, но все пак им се порадвах отново. Тигрите бяха все така величествени и гордо стояха на сянка. При козичките имаше няколко съвсем малки яренца, които бяха много сладки и будеха радостни реплики от всички наоколо.
Малко след зоокъта намерих и още едно помещение, което не бях забелязала преднишния път, а именно къта за тренировка навън, известен още като зона за стрийт фитнес. Децата се забавляваха и тренираха едновременно – какво по-хубаво от това. Ето затова е добре да се посещават някои места по няколко пъти – всеки път ще видиш нещо ново и различно.
Прибрах се щастлива и доволна от разходката със семейството. Не бива да забравяме, че колкото и големи да сме, винаги ще бъдем деца в техните очи и е нужно да ценим моментите заедно! ❤️
До скоро,
Маги
