Разходка в Пещера и на палатка край яз. Доспат

Разходка в Пещера и на палатка край яз. Доспат

В края на октомври не бяхме планували да преспим навън край яз. Доспат, но понякога... да не кажа почти винаги - хубавите спомени остават от неочаквани хрумвания. ❤️

Tази година имах няколко преспивания на палатка. Винаги ми е допадала идеята някой ден да забегна нанякъде и да се наслаждавам на красивите гледки както денем, така и нощем. Не вярвах, че бих издържала бубите и насекомите, които са неразделна част от природата и къмпингуването. Неуспорим факт обаче е, че най-прекрасното небе, което съм виждала нощем, е когато бях за пръв път на палатка през юни месец. Беше ясно време, изпълнено с безброй звезди, а небето е толкова близо сякаш на една ръка разстояние. Именно тогава осъзнах колко красота, свобода и спокойствие ми даде това преживяване. Да не забравя да спомена, че съчетано и с любимия човек – е тогава е повече от красиво. ❤️ 


Времето застудя, а не бяхме изпробвали все още новите си придобивки – 2 спални чувала и 2 самонадуваеми дюшека. Замислихме се защо пък да не направим едно последно спане преди да е паднал някой сняг, а и да видим дали ще издържа в студеното време хаха - ще разберете малко по-надолу в статията ;)

29 октомври 2017г. – станахме рано, проверих книжките със забележителности и набързо съставих маршрута ни: Пловдив -> крепостта „Перистера” в град Пещера -> пещера „Снежанка” -> яз. Доспат (в близост до Сърница). Беше предимно слънчев, но студен ден. Пътят беше приятен и до крепостта, която се намира на хълма „Св.Петка“, се стига лесно, като навсякъде в града има обозначителни табели. Въпреки тях обаче ние винаги се движим и с включен джипиес на телефоните, за всеки случай ;) 

За около 45 мин. пристигнахме и оставихме колата на паркинга, който все още беше празен. Като се има предвид ранния час (09:30 ч.) бяхме и първите посетители, което беше наистина приятно и вълнуващо. Отпред има една малка бяла будка, в която заплатихме такса вход, сложиха ни печати, взехме марки и се потопихме в атмосферата на крепостта.


Самата тя е един уникален паметник на българското културно наследство от Античността и Средновековието, който заслужава да се посети. Архитектурата й е много впечатляваща – с две култови помещения и една базилика, където са открити множество артефакти – монети, съкровища, мраморни и глинени съдове, питоси (делви), стрели и др. 

Двете кули – църкви нямат аналог с други такива на територията на страната ни. А защо името е Перистера, знаете ли? – в буквален превод означава „гълъб“, а легендата разказва, че именно там се е вселил духът на една тракийска мома Перистера. 

Споменах ви, че крепостта се разполага върху хълм, от който при ясно време, както беше тогава, гледката е невероятно красива.

На около 5 км.от крепостта се намира пещера „Снежанка”.  Но за да достигнем до нея преминахме през малко премеждия. Малко след като се излезе от самия град има табела и се прави ляв завой, като след това се тръгва по черен път, лъкатушещ и изкачващ се през гората. Беше кално, но красиво и живописно с опадали късноесенни листа. Карахме бавно и сякаш не стигахме до никъде. Нямаше други коли или хора, които да попитаме дали се движим към целта ни, а телефонът ми губеше обхват...

Тук ще си призная, че когато трябваше да следя къде точно се намираме и дали сме взели правилния път (защото по-надолу имаше две малки табели), бях много гладна. Не се стърпях и докато си хапвах меденка изпуснах да прочета табелките ха-ха. Това мааалко нажежи обстановката, защото все пак като навигатор не си бях изпълнила работата докрай.  Но нищо ... в крайна сметка достигнахме до най-високата точка проходима с кола. Видяхме друга табела, че сме на правилното място. Продължихме пеш нагоре през гората. Повървяхме си доста, но хубавото през целия път е, че има мотивиращи табелки. Тъкмо си решил, че не можеш повече и трябва да спреш, за да си починеш и хоп се появява една такава с надпис "Не се предавай!" или "Още малко :)".


В пещерата се влиза на всеки кръгъл час, затова трябваше да побързаме. Със сетни сили достигнах до входа, където се бяха събрали група хора и очакваха да влизаме. Много ми хареса човекът, който ни посрещна – весел и приветлив, създаващ добро настроение и усмивки у всички. Поизчакахме още малко и влезнахме.Самата пещера не е особено голяма, но е доста интересна и богата на образувания. Има какво да се види и определено ще ви хареса така, както и на мен. 

Час и половина по-късно се намирахме на яз. Доспат край Сърница – на нашето място за къмпингуване. Следваха процедурите по разпъване на палатката и подготвяне на мястото за огън, защото колкото и красиво и слънчево да беше времето – никак не ме стопляше. Докато приятелят ми подготвяше терена, аз се разходих и направих няколко снимки, които да ви покажа. Гледката както винаги беше невероятно красива.


На това място лятото идват доста хора, за да си почиват насред природата. Някои остават дори по цели месеци. Като през това време си създават разни удобства – дървени маси, пейки, постройки и др. Пред палатката ни имаше обособено място като мини тераса с дървена маса. Там поставих два стола, където се настаних удобно и постоях малко на слънце. След това събрах сухи съчки, клонки и няколко шишарки, за да участвам в разпалването на огъня, който беше на малко разстояние под този терен. Духаше вятър и беше трудно, но с упорство и постоянство (както и при всичко останало) – нещата се получават. Тук интересното е, че приятелят ми не използваше кибрит или запалка, а магнезиева искра. Направихме около 1 метър широк огън, който да може да ни стопли за по-голямата част от деня. Естествено, за да гори, трябваше постоянно да се поддържа и бяхме подготвили дебели клони, дори и няколко дънера.


Тук важно е да се знае, че всичко трябва да е обезопасено с големи камъни и винаги да имате вода под ръка. Гората трябва да се пази!

Неусетно денят се търкулна и се стъмни. Бях облечена с един тон дрехи – два панталона, няколко блузи, шапка и дебело яке... но усещах студът как се опитва да ме превземе. Стоях неотлъчно до топлия и бурно пламтящ огън. Нямаше как да се отделя от там, защото направех ли няколко крачки встрани, имах чувството, че щях да замръзна. Хапнахме, пийнахме няколко чашки червено вино – да се сгреем. Но при мен не се получаваше. Съответно представете си какво мрънкане падаше от моя страна :D Бяхме на косъм от събиране на всичко и тръгване обратно към Пловдив. Въпреки това събрах сили и си казах, че мога да бъда силно момиче и да прекарам една красива вечер насред природата. Когато стояхме прегърнати покрай огъня, а вълшебната гледка пред нас – нямаше как да не забравя за студеното време и се насладих на момента. Изчакахме огъня да затихне и да го загасим, за да не направим нощен пожар. А след това бързо-бързо си легнахме в новите спални чували. Докато се стопля пак ми отне известно време, ноо все пак съм заспала. : )


Хората казват, че на чист въздух сред природата бързо се наспиваш. И наистина е така. Сутринта беше повече от приятна – спокойствие, тук-там се чуваше някоя птичка, а слънчевите лъчи навлизаха в палатката. 

Пътуването и смяната на местата влагат нов заряд в ума.

Чувствах се свежа и доволна, че въпреки мрънкането и студеното време, успях да изпитам и това удоволствие, което, може би, скоро няма да повторя, а ако се случи - ще бъда още по-облечена и оборудвана със загряващи приспособления.  :D 

А какви са вашите интересни случки с палатки? Ще се осмелите ли да отидете в началото на зимата?

Бих се радвала да ги споделите :)