Септември месец дойде, а с него и вдъхновението да посетим Силистар – най-южния плаж в родината ни, известен с красотата и кристално чистата си вода.
Беше началото на месеца, когато решихме да не изпускаме да се насладим на последните слънчеви лъчи за сезона. Събрахме багажа, палатката и всичко необходимо и ето ни – на път. След няколко часа по магистралата пристигнахме в Бургас, а от там поехме южно по посока Синеморец и Резово, гранично с Турция. Пътят надолу беше по-тесен и с повечко завои, което предполага да се кара бавно и внимателно. Близо 1 км. след Синеморец се разполага защитената местност Силистар. Отбивката до там е по черен път, но проходим и доста живописен насред гората. Забравих да ви спомена, че местността попада в територията на природен парк „Странджа“, затова и често го споменават като „мястото, където планината и морето се срещат“.
Силистар е популярен още и с наименованието си „Плажът на пиратите“ – говори се, че в миналото там е имало убежища на пирати, а името му е от гръцки произход - „сюнлистарео" - "място, което е съседно на разбойническо“.
Но стига с толкова история – нека продължа нататък. Пристигнахме надвечер в къмпинга към местността. Той разполага с няколко бунгала, каравани и беседки, както и места за свободно къмпингуване. Имаше посетители, но не беше гъсто населено, както е било, предполагам, по време на силния сезон. Нощувката е 9лв./човек за собствена палатка/каравана/кемпер, а паркомястото е безплатно, допълнително паркомясто е 5 лв./денонощие. Удобствата, които предлагат са няколко външни тоалетни; мивки; душ кабини, като важно е да се отбележи,че има топла вода само няколко часа надвечер, а електричеството е на генератор от 20 ч. до 24 ч.
Докато разпъвахме палатката си, бях нахапана и облазена от мухи и комари. Доста неприятно особено за човек като мен със сладка кръв. Трябваше да си взема антикомарин или друг вид спрей против гадините. Веднага след това отидохме на плажа, който беше на няколкостотин метра от нас. Друго важно за вас е да знате, че паркингът отпред е платен за посетители. (Въпреки множеството табели, скандали, репортажи и информация в интернет, че е безплатен. По-добре си платете, за да нямате ядове ;) )
Заливът на Силистар беше невероятно красив - морето тихо и спокойно, а пясъкът ситен и мекичък. Ивицата на плажа е около километър дълга, а широчината е към 50-60 метра. Естествено, има зона за платени чадъри и шезлонги, но и достатъчно място за свободно плажуване.
Това, което ме впечатли, беше уникално красивият залез, който успяхме и да уловим. Чувството да си там е неописуемо – не може да бъде описано с думи – красота, спокойствие и необятност в едно.. Както вече знаете, обичам небето и то много ❤️ ... Винаги, когато пътувам, когато съм си вкъщи, когато съм на работа... винаги намирам време да му се полюбувам и сякаш се пренасям в друго измерение... И ето тук, този залез ме остави отново безмълвна. Стоях си на пясъка и просто се наслаждавах. Точно за такива гледки си струва да пътуваш и да виждаш различните визии на хоризонта.
Хубавото тепърва предстоеше... След като компанията ни поигра малко на вечерен плажен волейбол, се завърнахме в къмпинга. Сред гората момчетата се въодушевиха и запалиха малък огън – какво по-приятно от това – хубава компания и приказки насред чудната септемврийска нощ. По-горе споменах, че местността е защитена и се намира в природен парк „Странджа“, затова се натъкнахме и на няколко животинки. Както се бяхме разприказвали пред огъня изведнъж чухме шумолене в тъмнината. Първосигнално казах таралеж :D, а то се оказа, че наистина е един сладък малък Тарльо, който за съжаление не можах да фотографирам. Както и да е, легнахме си и тъкмо бях започнала да се унасям, когато чух някакви звуци като група пияни момчета, които са решили малко да повикат в тъмната гора.. Уви, по-късно, чух преминаването на някакво животно близо до палатката ни, което издаваше същите звуци. Тогава приятелят ми сподели, че по-рано е видял лисица в непосредствена близост до нас. Осъзнахме, че тези писъци са на изгладнели лисици, обикалящи местността, търсейки храна от къмпингарите.
Бяхме се разбрали да посрещнем изгрева на слънцето, но само един от нас успя да стане в 06:38 ч., за да му се наслади, както и да го улови в цялата му прелест. Малко по-късно всички се срещнахме на брега на плажа. Водата беше кристално чиста, все още сравнително топла за месеца и с леки вълни. Нямах търпение и веднага влязох вътре. След като излязох и поизсъхнах, решихме да се изкачим по хълмчето, което се намира от дясната страна на плажната ивица. Обухме по един чифт маратонки, сложихме по една шапка и хайде. Междувременно бяхме пуснали музика по безжична тонколона, говорихме си и се изкачвахме. Тръгнахме по тясна пътека, като растителността беше доста голяма, но внимателно се минаваше, без да се закачиш или одраскаш някъде. Преминахме през храстите и тревите и се оказахме от другия край на хълма, където гледката си заслужава да се види на 100% - необятно синьото море, блъскащо се леко в скалите... Всеки намери своето местенце на някоя скала и седна да се полюбува... А аз стоях и размишлявах, че няма по-красиво нещо и се сетих за фразата:
Когато гласът на морето говори на душата.
Нямаше как да не направя и някоя снимка, която да ви споделя. Чувствах се адски доволна и щастлива – времето слънчево и топло, водата – спокойна и прелестно красива, хората – любимият човек и приятели. Нима може да искам нещо повече?
Остатъкът от деня прекарахме, разбира се, на плажа :D Съветвам ви да се мажете със слънцезащитен продукт дори и през септември, защото риск от изгаряне все още съществува ;) Мрежата за волейбол зовеше останалата част от групата и те отидоха да поиграят. Междувременно аз събирах последните слънчеви лъчи върху тялото си. Неусетно времето излетя и реших да ги проверя какво правят. Какво да видя – бяха се събрали около 12-13 човека и водеха ожесточена волейболна битка в пясъка. Падаха, ставаха, но играеха сериозно, а лицата им бяха доволни и щастливи. Няколко часа по-късно посрещнахме отново прекрасен залез. Завърнахме се в къмпинга, където отново си направихме лагерен огън, поприказвахме си, хапнахме и заспахме.
На следващата сутрин, която беше и последната ни там, станахме за посрещането на изгрева, но шансът не беше на наша страна – времето беше мрачно и облачно, а слънцето не успя да се пребори и да се покаже на хоризонта. Но не съжалявам – това е повод да посетим отново този приказен български плаж. Сякаш морето тъжеше, че си тръгваме.. но няма как – лятото си отиваше, почивните дни свършиха, а работата ни зовеше.
А вашите любими плажове кои са? Разкажете ми за тях :)
Задайте своите въпроси или оставете коментар долу в платформата.
