Старосел – приказка насред зимата

Старосел – приказка насред зимата

Нека да започнем с първото ми пътуване за 2018-та година към Комплекс за винен и СПА туризъм „Старосел“ – където да се отдадем на малко отдих и релаксация.

Комплексът разполага с 97 места за настаняване и поради голямата посещаемост е почти невъзможно да отидеш просто ей така и да си намериш стая за нощувка. Естествено, ние бяхме помислили няколко седмици по-рано и бяхме направили резервация – студио за двама с камина.

Беше студен, мрачен и облачен януарски ден, но благоприятен за пътуване. Старосел се намира на 45 км. от Пловдив и за по-малко от час пристигнахме. Пътят до селото е приличен за шофиране, но от него до самия комплекс, разположен на 2 км., пътното платно става по-тясно и неподдържано с повече дупки, което е доста неприятно. Настаняването в комплекса се случва не по-рано от 15:00 ч. и затова бяхме планували да посетим първо Тракийската гробница - подмогилен храм при Четиньова могила, намиращ се на 3 км. от комплекса. Храмът е част от 100-те национални обекта на България и това ни даде възможност да стартираме и с печатите за тази година.


Входът на могилата е достъпен за коли, но ние решихме да оставим нашата на широкия паркинг – около 200 м. по-надолу и тръгнахме пеш. Посетители не липсваха, но си личеше, че сезонът е слаб и обстановката е значително по-спокойна. Духаше студен вятър и прехвърчаха малки снежинки. Гледката беше много красива с поглед от една страна към Същинска Средна гора и от друга към Тракийската низина.

Историята на гробницата е изключително интересна - през 2000г. Траколожка експедиция за могилни проучвания „ТЕМП 2000“ под ръководството на д-р Георги Китов са открили храма, който датира от края на V и началото на IVв. пр. Хр. Смята се, че там е погребан обожествен владетел. Изпълнявали са се множество религиозни церемонии, свързани с култа към Богинята-майка и синът й Орфей. Гробницата има внушителни размери. Самото присъствие вътре в нея е странно, създава чувство на тайнственост и загадъчност. Северозападно от храма се вижда скално образувание, което се счита за свещено. Там са се извършвали обредите за жертвоприношения, които били от първостепенна важност. В момента мястото беше полято с вино и имаше поръсено жито и оставена малка зелена ябълка. Изливането на течност – в случая вино - се е смятало за една от най-достъпните форми на жертва, която може да се поднася на боговете.


След като разгледахме обстойно и се наситихме на енергията, която излъчваше могилата, потеглихме към комплекса. Пристигнахме в 13:30 ч. и трябваше да почакаме още малко, за да ни настанят. Важно е да се отбележи, че комплексът е от затворен тип – преминава се през бариера и се охранява денонощно. Паркирахме колата и седнахме в ресторанта, където беше пълно с хора – семейства с малки деца, възрастни с приятели и млади двойки като нас. Нямаше свободни места затова бяха предупредили гостите, че ако седнат на големите маси, до тях ще сложат и други хора. Е, и при нас беше така ..на маса за шестима бяхме две двойки, но по никакъв начин това не ни обезпокои. Обстановката беше уютна, пресъздаваща елементи от българския фолклор. Музиката беше българска естрада, а навън през прозорците се виждаха падащите красиво снежинки - сякаш си в зимна приказка. Хапнахме, направихме резервация за вечерта и отидохме към рецепцията.


Самият комплекс е разделен на три части: Хотел „Старосел”, Хотел „Калина-Малина” и Апарт-хотел "Старосел" . Студиото ни беше на 2-3 мин. пеша от рецепцията. Нощувката включва закуска; винен тур; достъп до открит и закрит басейн с топла минерална вода и уникална архитектура; СПА-център с вътрешно и външно джакузи, сауна и парна баня. Изключително впечатляваща е архитектурата на сградите и наподобява на древен манастир, а в двора свободно се разхождаха красиви пауни, коте и куче. Стаята ни беше страхотна – спалня с изглед към вътрешна камина – едно от любимите ми неща – да си почиваш и същевременно да се наслаждаваш на изгарящите дървени отломки пред теб.

Решихме да оставим това удоволствие за вечерта и се запътихме към СПА-центъра, който работи до 20:00 ч. и се намира в частта на хотел „Старосел“. За наша изненада се оказа, че гардеробите са заети и трябваше да повървим по халати на -2°С. Въпреки студа успяхме да стигнем до СПА удоволствията, които очаквах с нетърпение. Тук е моментът да ви споделя – обожавам водата и всичко, свързано с нея ❤️

В центъра достъпът се осъществява единствено чрез електронни карти, които се получават на рецепция. Визията на залите е впечатляващо красива и пленителна. Големият закрит басейн учудващо нямаше толкова много хора, което ме озадачи, а то си имало причина – водата беше значително по-хладна от останалите – малкия вътрешен и открития външен. И трите басейна са с минерална лековита вода, като има места, обособени за хидромасаж. След като стабилно се накиснах в малкия вътрешен басейн, решихме да се насладим и на външния. Студен въздух с прехвърчащи малки снежинки, а тялото ти е в 40°-50°С минерална вода – абсолютно блаженство.


Естествено слеед дългия ми престой в топлите басейни нямаше как да не посетим сауната, парната баня и джакузито, които също не отстъпват по визия и уникалност на атмосферата си. Надвечер, малко по малко, гостите започнаха да напускат залите и да се оттеглят към стаите си, което ни позволи да се насладим на обстановката сякаш е само за нас двамата. Като за финал на спа-удоволствията посетихме отново открития външен басейн, чието работно време е до 19:30 ч.

Няма по-красива и по-приятна гледка като тази – вечер, в топлата вода, насред зимата се озоваваш в рая.

Настъпи моментът отново да походим на студа, но този път бяхме и мокри – не знам обаче дали от еуфория или от насита на топлината на водата, сякаш не изпитвах адски студ /напълно нормално за мен през останалото време :D/, а ми беше доста приятно и ободряващо вървенето до стаята.

Вечерята беше вкусна, а обстановката приятна и спокойна. Нямаше как да не опитаме и староселското вино. Завършихме вечерта сгушени пред уюта на чудесната камина. ❤️

На следващата сутрин събуждам се и какво да видя – всичко побеляло – красиво като картичка. Станахме, закусихме и прекарахме малко време в топлите басейни. Хубаво беше, че нямаше много посетители като предния ден и успяхме да усетим прекрасната спокойна атмосфера.

Преди да си тръгнем имахме и винен тур, на който човек от екипа много обстойно и интересно ни разказа и показа как се правят виното и ракията „Старосел“. Видяхме и великолената енотека, където се съхраняват бутилките и бъчвите - наистина си заслужава да се отиде – това е като библиотека, но вместо книги има бутилки вино. :)


Щастливи и доволни потеглихме отново и се завърнахме в Пловдив.